ХЛАДНА ЦЕЛУВКА

Ще чакам таз целувка хладна,
положил вярата в сърце.
И нека падне мрак по пладне -
протегнал лепкави ръце.

И нека прокънтят камбани -
раздиращ тътен в самота,
ще пропъдят гълъби събрани
и с тях ще литне утринта.

Ще чакам таз целувка хладна,
не ме е страх от черната слана,
щом душата ми без свян открадне,
с аромат на лято - една жена...

Красиво,есенно и нежно очакване:)

Кой кого краде обаче?! Твоята душа е крадец на една жена, или една жена те е окрала, м!? :) :) :)

Аз така го разбирам:
Краде душата ти от миговете вечност
и ниже тихо перлената огърлица...
да може в плен на твоята копнежност
да бъде една жена - красива птица!

Много красив и нежен стих, Иво! Браво! :)

Благодаря ви !
Тюх,красота е стихчето на ,Белоснежка!:)