ЕСЕНТА ПРОМЪЛВИ

 

В горчилка повила горящата шума,

в целунато утро от първа слана,

тежко се носят последните думи -

есенно вяли в сърце ми слова.

 

А сякаш вчера усмихна се лятно

и в очите ти грейна целият свят.

Момиче лъчисто - момичето златно,

вещаещо обич до мене довята.

 

Смълчано поглеждам пустите дни,

а нощи нахални във мен се насаждат.

Отпивам Надежда ! Есента промълви;

""…всичко замира, пак да се ражда...""

 

                             

 

Хареса ми много! Някак си очаквах повече от финалния ред, но и така става. ;)

Това ми каза Есента ;)

Tyjna e esenta, no zatova pyk sled neia idva o6te po-tyjna zima?? Ili ne - zavisi ot nastroenieto!! Kazah ti, 4e dnes sym...i ne mi idva ni6to osven..., no to e taina;)

хареса ми отново това, което си съчинил....
Опа, поправям се- което ти е казала Есента... ;)))

P.S. Нейно беличество и на мене ми ги говори едни такива от време на време.......... ;)))))))))

И птица окъсняла ятото догонва...
със писък ме изпраща, да не съм сама,
листо забравено дъждовно се отронва,
поемам пътя си... към Есента...
* * *
Наистина, и аз като Ема, ще кажа - тъжна е есента... блазе на тези, които съзират в нея красотата... Поздрав, Иво!

зимата не е тъжна, тя е свежа, ведра, бяла, красива..... Есента също не е задължително тъжна, не за всеки!

За всеки е различно !
Благодаря ви !

Гери, твоят стих е невероятен :)

Сложил си фото, много е хубаво!
Още веднъж, поздрав, Иво!