НАПУК

 

Не плачи, небе, над есенен бряг.

Не поливай гората по голите клони.

Дните студени нижат се в бяг,

а топлите стапят се в свойта ирония.

 

Не тъжи за своите сини очи,

вятър мъглата бързо ще духне.

Пак с него ще литнат студените дни,

пак топлите, изгорели ще рухнат.

 

Не ридай небе, усмихни се напук,

просто сезони нижат се - бесни.

Виж вятърът пее по голите буки,

на мига наслади се - просто е есен...

 

                                       

Така хубаво си го написал...... Браво!

Благодаря ти ! :)

Naistina nastryhnah! Tolkova nejno i liri4no i dori mnogo optimisti4no!!!

Ti dobre si ob6tuva6 s esenta, na men tia ne mi govori:(
Moje da mi se syrdi, 4e ne vijdam kolko e hubava?! A ti vijda6!!!

И това, че виждаш красотата в есента...не всеки го може. Ужасно красиво е!

По улицата вятърът като дете беснее,
подритва той лудешки жълтите листа,
а в клоните очакващо една сълза немее –
сълза... въздишка пареща на Есента...
* * *
Красиво рисуваш с думите, Иво! Поздрав и усмивки! :) ... а фотото - чудесно е - обичам облаците! :)

и от "белоснежка" е красиво. Радвам се, който може го може.