/фото-eddie/

КОГАТО СЕ ВЪРНАТ БЕЛИТЕ ЩЪРКЕЛИ

 

Когато тревите постелят поляните,

заиграе ветреца с червените макове,

а от релсите чезнат уплашени враните,

чули сирени на розови влакове.

 

Когато реките преливат забързани,

събрали плача на белите шапки,

а птиците идват в плитка навързани,

откраднали юга на мънички хапки.

 

Когато си дойдат и белите щъркели,

кръстосали шпаги отгоре на църквите,

а вътре изгреят очите помръкнали -

дарявали пролет отдавна на мъртвите.

 

Когато роса заблести - изумрудена,

свежест попие листата възкръснали.

 

Моята Обич потърси - пеперудена

в мъхчета бели от върбите разпръснати...

 

                                              09.02.07.

Явно чакаш пролетта с нетърпение (на мен за жалост не ми е любим сезон по разни някакви причини, и се чувствам малко странно... в това се различавам от 90% от населението на Земята... :((

Но... все пак...

Когато дъждецът, зеленината и топлото време
дойдат на пръсти,
за да омагьосат душата ни и да я вземат,
знай- аз ще помня твойте криле пеперудени,
и ще вплета спомена като в килим
в мойте сълзи изумрудени....

:)

снимката е прекрасна.... Твоя е, видях :) Наистина много им хареса.......

:):):) Благодаря ти!

Марица е нали?
Стихотворението е страхотно и прекрасно, даже доста чудесно и чувствено;)