ОСТАНИ, ЛЮБОВ

 

eddie   &  Белоснежkа / Гергана Шутева /

 

 

 

Ти пролетна радост, изтъкана във цвят,

тръгни си навреме, аз нося слана!

Душата ти сгрява целия Свят,

а моята в лед – скована душа!

 

От лед не боя се, сърце е жарава...

искрица от въглен на тебе ще дам.

В очите ми огнено слънце изгрява –

ела, докосни ме, вземи моя плам...

 

И си малка, невинна – лъчисто дете.

Иди си навреме, аз съм лош и порастнал.

Тръгни... опази туй жарко сърце,

мойто навеки е с пламък угаснал.

 

Пожарите мъртви с любов ще разпаля!

Защо ме прогонваш?! В душата вали...

Ти рано роден си, но даже  нехая...

че късно разцъфнах пред твойте очи!

 

Ти пролетен повей, цвят теменужен -

копнеж неочакван по пътя ми прашен.

Моя радост, тръгни си – за мен незаслужена!

Сърцето ми палиш… така съм уплашен...

 

До лудост обичам те! Как да си тръгна?!

Отново се раждам… възкръсвам, дете!

Със нежна целувка страха ще изтръгна…

‘’Остани!’’ - прокънтява съживено сърце!

 

                               Декември.2006г.

 

 

...вашето общо творение... Явно е създадено с много обич и взаимно усещане... Прекрасно е! Разкош! И така истинско, вярно... Аз познавам онова, което сте описали в тези стихове....

Поздрави и на двамата от мен, и много, много любов ви желая... :)*

И от мен много поздрави за красивите думи

Благодаря ви!:) Благодаря и от името на Гери :):):)

Radvam vi se! Kak go pravite!!!!!!!!

Благодаря! :)
Ема,
как пишем ли?! Ами лесно - и аз не знам как, но римите изгряват мигновено и се преплитат в стих! Радвам се, че го харесваш! :)
Благодаря и на теб, Иво, за винаги оригиналните идеи! :) :) :)