eddie/фото/

                     ЖЪТВА

 

По мен тъгува онзи малък Свят,

дето в нощите самотни стъпвам,

а там е ден и синьо лято

играе си с полето преди жътва...

 

И аз тъгувам... мене си откривам,

на челото с вързана от Дядо кърпа,

с думи, дето чак сега разбирам-

довяти от полето преди жътва...

 

И пак съм там... и пак усещам-

в косите мои цвете Баба втъква.

И нежно пари й целувката гореща,

довята от полето преди жътва...

 

По мен тъгува онзи малък Свят,

дето тайно в нощите се вмъквам-

там съм цял в най-жарко Лято,

в сърцето ми... преди онази жътва...

 

                                       05.03.07.

Страхотно съчетание на снимка и стих! Много мили, свидни чувства си описал... Спомените за родното винаги са такива...
Поздравче, Иво! Усмивки! :) :) :)

И много точно илюстрирано! Поздравления!:)

Vinagi me iznenadva6!!! Vylnuva6to!!!
Dvnkpr;)

Обичам (гледката на) пожълтели летни поля.... преди жътва... :)
Обичам и спомените, и носталгията...
Красиво си описал и илюстрирал чувствата си, eddie! Продължавай все така...