В ПАМЕТ

 

Небето черно надвисна,

биеше деня в окопите.

Сълзеше хляба клисав-

неразчупен и сиротен.

 

Истината се проклинаше,

че за нея в вади кървави

се давеха чеда загинали-

Живот без страх загърбили!

 

Данък тежък плащаше

без вина Земята тъпкана,

в тъмна яма пращаше

дните бели непокътнати…

 

Мъка гълъбите ляха!

В яростта си лешоядите

лепкав въздуха кълвяха.

Тела висяха по оградите-

прегърнали с телта честта си!

Майките им… ориста си…

 

                       04.03.07.

Много болезнено звучи... Тъжен стих!
Поздрав, Иво!

Има(ло е) и такива дни и нощи по земята.... Заслужават да запазим поне спомена за тях... Все пак те са загивали.... Толкова млади!............................*