ЛУНЕН СТИХ

 

Нощта пеперудено пак се завръща,

слънцето чезне със вятъра тих…

Някой отново Луната прегръща,

с безумни очи посвещава й стих.

 

Навярно поетът с перото ще вмъкне,

две красиви мечтани кафяви очи.

В косите момински плахо ще втъкне

парещ букет от искрящи звезди…

 

Навярно ще иска на лист да излее

най- прекрасните мили слова,

щом душата копнее единствено Нея,

а навярно копнее го някъде Тя…

 

И после с очите сърце ще рисува,

в лунен куплет, с най- нежния зов.

Под Луната навярно Тя ще жадува,

да познае във него свойта Любов…

 

03.04.07.

Много хубав лунен стих!...
А може би Луната... и Тя самата жадува своята (слънчева) Любов...

:)*

Невероятен стих =) поздрави и усмихнат ден =)

Благодаря! Усмивки :)

Наистина е мн хубаво... страшно красиво е даже меко казано :))

П.С. eddie по-често да ни радваш с постове ей :))) няма да те чета от откровенията :)))

Как съм ги пропуснала досега...
Тази пеперудена нощ звучи вълшебно.
Точна в такива се ражда любовта и стихове като твоите.

Lunata mi deistva osobeno...a v kombinacia s tozi stih stavam neudyrjima...Thanks!

невероятен! Копнеж и красота се вплитат в него...