СПОМЕН

 

                  Дуварите проговарят.

                  Там завърнах се

                  и спомени отварят

                  прозорците стари…

                  Повдигам се на пръсти-

                  пак баба сварих…

                  до икона се кръсти

                  и моли се за нещо,

                  името ми споменава…

                  и свещи…

                  Дядо печката стъква…

                  и чайник отгоре й.

                  Цвят липов втъква

                  мигове стари…

                  незрими.

                  А кандилото плаче

                  и гасне…

                  Пак съм сираче,

                  в себеси дотлявам,

                  а сипе се пепел

                  по косите ми…

                  Сам пак оставам,

                  но не и самотен-

                  моя си е Тъгата!

                  Тя спомена сиротен

                  жив държи и праща,

                  не иска много-

                  само със сълзи неми

                  й плащам…

 

12.04.07.

Понякога ни натъжат, друг път - радват, но всички са част от живота ни. Написани странички от него. Като малка обичах да ходя по един такъв дувар и си представях, че съм акробатка и ходя по въже. А баба ми викаше ужасена :) От този дувар имах и пряк достиг до една бяла череша :) Вкусотия.

"...Там преди сто лета, там шарен бе светът..."
Беше страхотно! Благодаря за спомена.

Благодаря ти, Fiona.
Между другото, на мястото на розите на снимката, имаше череша :)

върнах спомените си и аз!