НОСТАЛГИЧНО

 

Запее ли ехото с глъчта на жътварите,

под слънце превило стеблата на житото,

пак спомени свиват гнезда по дуварите,

опазили мене… на дните под ситото…

 

И вятър разпръсва презрели смокините

и птици кълват… и будят ме с  клюна си,

и същите мравки пълзят през годините,

дето ми сочеше… прабаба с бастуна си…

 

04.07.07.

Като стих, изваян от сърцето на художник... :)

Винаги са ме вълнували думите на творец!
Мерси! Усмивки.

Може и да звучи като клише, но наистина много ми хареса - думите се леят с лекота, също като годините... Мравките може и да са същите, но, уви, други са бабите, и внучетата са други... Поздрави и лека вечер! :)

Добре ми звучи :)
Благодаря ти!
Лека и на теб.

С мнението на коментар 1
Поздрави! :)

Благодаря ти, Фурийке :)

Всички имаме спомени без които не можем...