СВЕТЕЦ

Защо светец ме мен измисли?
И нощем бродя във съня ти
и всеки ден в кръвта ти...
Лика ми дириш между листи.



Сама безгрешен ме направи!
В тайни стихове възпя,
а до Тебе бях... не ме видя!
От мене розите... забрави.



Да, аз съм тъй обикновен.
Само с Теб съм... някак друг-
нежна песен съм... без звук,
пролет свежа в зимен ден.



И без химерен свят венец,
но сам със горските цветя
за Тебе само ще сплета,
две думи... с огън и живец!