ПРАШИНКА…

 

                                Диша се тежко!

                          Въздуха е наситен с тъга,

                          влажен…

                          с примеси на грешки,

                          компромиси и ... самота !

                          Дробовете ми се мъчат

                          в плесен.

                          Опитват се да поемат вината

                          за цялата есен…

                          и за сълзата,

                          която повиках от теб

                          тъй жалък.

                          Ти отрече-

                          била от прашинка,

                          а аз като нея съм малък

                          пред добрината ти

                          пролетно-синкава...

 

... пречистващо, като сълза! :)

... и тази ... прашинка.

Ужасно много ми хареса стиха! :)

за пръв път влизам в блога ти и искам да те поздравя!Невероятно красиво пишеш

Какво може да добави една прашинка :)

И най-мимолетната мисъл е безкрайна...
И една единствена прашинка стига, за да се развълнува морето...
/Дзен фраза/
Хубави стихове...много...
Малък, като прашинка:) Това те извисява...:)))
Поздрави!:)))

Вече съм в небесата :)