ПО БЕЛИТЕ КАМЪНИ…

 

Стенат през мен сиви стърнищата.

С изгорелите пръсти, сякаш от гръм,

теглят ми мислите, теглят от нищото

и връщат ми път, завит с калдъръм.

 

По белите камъни играят си сенките

на стара череша, по чудо възкръснала.

По чудо дете съм, в джоба със семките,

дето баба сушеше, на слънцето пръснала.

 

А от избата пее прекипнало виното…

и дядо му чисти със канчето шапката,

нещо ми казва… и сякаш завинаги

ще чувам как лазят от влагата капките.

 

И пият ги жадни сиви стърнищата,

зарили дълбоко на детството дните ми,

но все ще изплуват, сякаш от нищото,

в две пъстри сълзи, стаени в очите ми.

 

31.08.07.

че ме поведе по калдъръмения друм, че чух песента на пресипналото вино...
За мигът детство,... и онази сълза, стаена в сърцето ми!

* Чудно чудо си, eddie...

Едно добро сърце стаява повече от една сълза... Знам, че Евелин има доста от тях :)

Аз нямах село, и незнам как се прави вино.Всички
онези неща ,които за приятелите ми в детството
бяха съвсем естествени ,у мен будеха благородна завист.Стихът ти ме върна в онова време.Поздрав
за чудесно предаденият спомен :)))))))))))))

И аз никога не съм имал село, Ели. Макар, че града в който живея навремето си беше почти такова :) но не това е важното... Истински се радвам, че съм те върнал назад, в най- хубавите години...

...носталгично...идилично...
...И тези "пъстри сълзи"...Всеки ги има в себе си...
Те са там някъде, почти...на повърхността на душевността ни...Понякога - добре прикрити...Друг път - спускащи се свободно по лицето ни...Но винаги пречистващи ни...Напомнящи ни пъстротата на искреността на емоциите ни, желанията ни....Водещи за ръка Усмивката...:)
Много е хубаво това, което си написал, eddie... Много!...:)

Чудесно! И мен ме върна някъде там - назад във времето, и си спомних забравени неща и къщата-старата, котките на двора, старата круша, кято вече я няма :( и още... Ама и ние не правехме вино, така че, това ми се губи :( .

Отново си песенна :) Много усмивки за теб!

Череша, или круша... сенките пробягват по старите пътища... Усмивки :)

е точно круша. Даже като си спомня колко сладки и сочни бяха плодовете........ Направо ми потичат лигите!!! Отдавна не съм яла толко вкусни круши........
Усмивки и за теб и лека вечер! :) :) :) :) :) :) :)

върна ме в детсктовото.Дори усетих аромата на времето.Ееех,прекрасно беше...
Чудесесни стихове!:)))

извиква много образи в съзнанието

мммммм, че хубаво го каза / аромата на времето.../ :) мерси!

Понякога натежава, макар че си е в реда на нещата...- имам предвид близките, които не са сред нас вече!