ПРАГ

 

Угасва тихо, тихо младостта ни,

като светулка в края на сезон.

И през бръчки, белези и рани

чертаем път към роден дом.

 

Свили във дланта си овехтели-

желания, мечти, с изтекъл срок,

в зачеркнати от времето недели

откриваме отново своя Бог.

 

А той дори не е светец… месия,

не е изписван по икони в храм,

той е просто нашта, болка, орисия-

не прекрачван, и забравян… сам.

 

Стаил в прахта на милото си рамо

заличени стъпки, сол… сълзи…

мечтите и на татко и на мама,

тъга по нещо… пак мечти…

 

И гасне тихо, тихо младостта ни,

но просветва в гъстия сумрак-

една светулка пак, и пак ни кани

да потърсим бащиния свиден праг.

 

09.10.07.

Застанала на прага... покани я,
подай ръка, помилвай я и ти!
Защото тя е твоя орисия...
занапред в бъдните ти дни...
Младостта в душата запази!...

* Топла прегръдка за този топъл стих, eddie ! :)

Прекрасно! Радвам се да те чета и тук!

Споделена е прегръдката, Ев! Ще послушам съвета ти.

Кремче, здрасти!

...Винаги я има тази светлинка... Която осмисля пътуването ни през живота... Важното е да я видим..., ей онази мъничка Светулка, която ще ни накара да разтворим дланта си... Да пуснем мечтите си в полет... И да ги последваме...:)
eddie, докосна ме... истински ме докосна с твоето стихотворение... Почувствах се мъничко тъжно...мъничко светло...
...Една лека носталгия, но усмихната...:)

Много харесвам хора ,които винаги се усмихват, и сестра ми е един от тях :) Трогнат съм за коментара!

за нещата, които съм можела да направя, а съм ги пропуснала:((

Мама миа!
Уауууууу!
Упс!
Като оставим чуждите езици да ти кажа, че е прекрасно:)

Поне на теория не трябва да съжаляваме за минали работи...

Здрасти откачалке! Целувка за теб, че си с връзки :)