ПРОЩАЛНА ДУМА

 

Заспали капките във облаците сгушени,

уплашени от гръм прегръщат черни друми,

а сънищата чезнат… в тропота заслушани

на бягаща от есенният вятър жълта шума.

 

И свита в клоните изцежда бавно лятото-

първата слана без свян целува пъпките…

И зъзнат враните… изграчили по някого,

след който давят се във сиви локви стъпките.

 

А сякаш плаче Той по страници откъснати,

посочени в студа с една прощална  дума,

и заслушан в пулса на сърцето си навъсено

подгонва с есенният вятър жълта шума…

 

19.11.07.

Попаднах във вихъра на думите ти, eddie... :) Бездумие съм...

Бих се пошегувал- веднъж жена да млъкне :), но само ще ти благодаря, мълчаливке!

...Толкова е красиво!...

И тъй изтичат неусетно дните ни,
а гаргите си грачат все по някого,
в локвите изсъхват сбъднати мечтите ни,
а в шепите ни нови разцъфтяват...

Дори не знам дали съм го описал както трябва ... Но много се радвам, че си усетила нещо...

Не знаеш колко ме зарадва...

Чуден ,Еди! :)))))))))))

''Всяко чудо за три дни'' :)

Радвам се, че съм те зарадвала :)))))))))))) ! След като го написах, защото докато четях твоето, това ми дойде наум и от раз го лепнах тук, без размисли и поправки... Та, после се замислих дали пък не стана малко глупаво и прочее, ама щом те е зарадвало... Супер!!! :)))))))))))))))
Поздрави и весели празници!!!