ЮЛСКИ ЛЪЧ…

Раздиращ тътен…после лъч последен в свода

и цена за Свободата- мирис кисел на барут

и безмерна тиха орис… Майчина прокоба,

без едничко чедо- юлски лед и мраз и студ!

Свита, пуста и ограбена Земята вие, стене

в черна, хладна гръд с камбаните поела мъка,

и с нея- зов и вик и стон… горчиво бреме,

мечти и бели дни, сълзи солени от разлъка!

Забрадена в ситни стъпки покрай сиви плочи,

с дати близки… имена издялани със нокът…

С мокри, тежки кръстове ужилена небето сочи

цветя- души с куршумите политнали към Бога!

Раздиращ тътен, после тихо… тихо… тихо…

И бели ангели целуват майчини очи… ръце…

За Теб, Родино, с живота си за Теб платиха!

В нов юлски лъч изгряха в свободното небе!!!

22.01.08.