АКО БЯХ ПОЕТ…

                    Ако можех да те взема

                    от своя сън в един куплет,

                    една балада, стих, поема…

                    Да бях поне за миг поет.

                    Тогава щях да те извая

                    с най- трептящите слова-

                    поели юга, взели рая

                    в крехка люлка- утринта.

                    Щях с перо да ги опиша-

                    най- красивите очи…

                    със чудата тайна ниша,

                    сбрала тихо свян в лъчи.

                    После с люлякови думи

                    ще рисувам миг по миг,

                    как по пусти зимни друми

                    пролет идва с твоя лик.

                    И в коси ще те целуна,

                    с очи побрали трепет в ред,

                    от стих- копнеж безумен…

                    Ако бях за миг поне поет!

                          04.02.08.