А УТРЕ...

 

                                 Посоките останаха без пътища...

                                 Сам съм скитник по неволи.

                                 Полета сиви и оголени

                                 откраднали са всички сънища...

                                 Света просъсква и догаря.

                                 Душата с въглен чер зачерква

                                 безлюдна стара черква,

                                 тежка порта с дим затваря.

                                 И чувам само как обидени

                                 гнездата борят се със жиците-

                                 днес бездомни ще са птиците.

 

                                 А утре... утре ще те видя ли...

 

                                             07.07.08.

Красиво е

Красиво споделено утре, е тръгнало към теб Еди.С най пъстрите си четки го посрещни.Заслужаваш :)

Мерси!

Вярвам ти, защото не можеш да лъжеш :)

хубавото е, че винаги ще има утре :))
Нали?

Ще има разбира се :)

Липсвате ми, но за сега това е положението :)

Едно "Утре" се усмихва...:)
Подозирам, че е твоето "Утре"...:)
А щом се усмихва, значи обещава...:)
Хубави стихове...

не забравяй, твоето утре е с твоите приятели
тези, с които споделяш...и там ще го има
а където нищо няма, няма и утре

Разликата ни с тези, които пишат е, че те излагат чувствата си на показ. Това не прави другите по-малко падащи, бих казала много повече. Със забити в ребрата стихове, за да натежат повече.