РАЗЦЪФТЕЛИ ЗАВИНАГИ

 

                           Когато се белнат чукарите...

                           и сгреят се плочи изстинали,

                           пак образи живи по гарите

                           влак чакат отминал завинаги.

 

                           Там, срабчили дните във дланите,

                           възкръсват мечтите преплетени.

                           От снимките тихо мен канят ме

                           за мойта прегръдка- те, клетите...

 

                           И тръгвам превзел калдъръмите

                           на детството мигом отминало...

                           и търся пак двор под салкъмите-

                           разцъфтели в сърцето завинаги!

 

                           13.11.2008.

Искам едни пържени кюфтета с филийка, на която са изрязани коричките с малко дървено ножче...И за десерт сладко в малка стъклена чинийка взета от бюфета...Ама няма...
Все пак не е тъжно, защото нищо не си е отишло щом живее в спомените, нали?

А аз искам сушени сливи... :)

Не е тъжно, Ем, щом имаме спомени!

пак мислиш за сливи :P

салкъмен вкус след думичките :))))Благодаря Чудесниче Еди :))))

Мерси, Вълшебниче! :)-