БРЕМЕ

 

                               Без лик очи, очите парят.

                               Лозите мокрят бащин праг...

                               Нали мъже са! Как да жалят-

                               в сълзи да жалят- как?!

 

                               Сиротен хляб е хляба Божи-

                               разкъсан, свит във ден- бохча.

                               Без син, сърцето как- не може

                               да слепи трохите- как?

 

                               Без лик лета! Лета сивеят.

                               Войната носи клисав мрак...

 

                               И пак да плачат Те не смеят!

                               Нали мъже, мъже са- как?

 

                                        29.11.2008.

И какво като са мъже? Че не ми е ясно. Ние нещо сме по-слаби жените ли? Няма такъв филм. Отдавна. Даже дърва не могат да нацепят, а какво остава за други неща.
Преразгледай, ако искаш идеята на произведението си.

Благодаря за мнението, Вики!

може би аз бих го нарекла " Мъка".
Картината ти също ме кара така да мисля,но автора има правото да постави заглавието!
Навярно се пише за военно време ,а може би това да отрязък от конкретно време започнало някоя тъжна пролет,щом лозницата плаче и следва сивеещо лято.............
И все пак има мъка ,много ,много мъка във войнските сърца.........
Поздравления както за стиха така и за картината!

Като дойда в Плевен искам да видя картините ти :)

Чудесно ,ще имам повод показвайки моите картини да открадна малко от твоята техника с която рисуваш прекрасните си картини/колко съм подличка нали?/:))
Предлагам да е на новата изложба през пролетта за която все още нямам дата!

Ще се радвам ако изобщо имам някаква техника :)
А за изложбата- аз ще ти кажа дата удобна за мен- сега аз съм подличък :)))

Убедена съм ,че има!!!
Ама аз не обичам нито изненадите ,нито подличките ...............:))))))