Частица от минало

Прошепнати думи изчезнали...
Стрък лято в сияйна луна...
А сещам в душата й белези,
след стъпките бели вървя,
след викове черно-изстинали,
изящно прикрити в щурци...

Ще бъда частица от минало
в среднощните лунни очи...

15.08.2009.

Радвам се ,че те виждам- хубав стих ,но защо ми сеструва ,че тавя ся частици от бъдещето.......Знам ли?:)
Приятна вечер!:)

толкова е хубаво...

ручей от минало в бъдещност, нали...прекрасност Е , Ед,ди

:)

И аз те виждам в картините ти!

Здравей :)

Как си :)

приседна... тук, Еди...:)))-

частица си,Чудесниче.Много,много моя :)

Нека :)

така се радвам...

все това казвам...нека е Утро и Дъга, всеки му...

Отронени викове. Неми.
Завити във облаков дъжд.
Душата, разлюбена, стене,
душа на самотния мъж...
Той стъпва из белите локви.
Прилича на сянка от минало.
Дъждът пуска своята котва
в очите тъжовно-изстинали.

Вече си частица в душата ми!