Мъртвата могила

Сънувам все мъртвата могила.
И щитове забити-
всички са избити.
С кръв напоени мешки,
под тях раздрани сякаш с вила
тела човешки, по нечовешки.

Там небето гръм го спохожда,
а земята залита
и плиска реките
бряг да дирят отново...
Писък страшен там пробожда,
като хищна сова, като окова.

Сънувам все натам как поемам.
Стъпалата ми голи,
сърце ми отдоле
от скръб натежало.
Стигнал веч, бяла китка вземам-
до нечие тяло, венче оцеляло.

10.07.2014.