Разкъсана нежност, миг- полужив!
Тлеят останки ритмично.
 Порив, безжизнено блед,
намира уюта в стихче прозаично!

Наведена събирам в шепи,
надежда, зрънце - оцеляла!
Макар душа облечена в доспехи,
ранима винаги остава!

И без да моли, пак прегръща,
на стихията бездомна същността,
каквото дяволът покръства,
ражда мъка в сянката на слабостта!