ЧЕРЕН ХЛЯБ

 

Черен хляб искам да вкуся,

по черен път искам да ходя,

в черна нощ заслушана

в черно - бели несгоди...

И бяло утро да дочакам,

бели пеперуди да погаля,

на бяла Надежда разплакана

бяло цвете да дам, да не жали...

 

...напомня ми и на едно мое стихотворение, което още не съм публикувала в блога ми май-"Бяла дреха още нямам"...

Вече съм ти фен със сигурност! ;))
Твориш красиви неща... И в най-различни сфери на изкуството... И синтезираш, и съчетаваш хубаво- образ и слово...
Неща, които се опитвам да правя и аз... И понякога имам успехи. Както и ти :))))))))

Naslajdavam se samo ...tolkova e istinsko i me hvyrli v razmisyl...

звучи ми някак народно, виждам народни шевици и черги красиво нашарени.
И успех! С бялата пътека.

Тръгни по бялата пътека, за да те изведе до пъстрия свят на мечтите! :)
Поздрав за стиха и за любимото ми цвете от фотото :) Браво, Иво! :)