БОСОНОГИТЕ УТРА НА ОБИЧТА

 

Изпепелявам сам от другата страна,

наивната ни вяра тъй далеч остана,

двама с нея следвахме една мечта

в босоногите утра на Обичта ни…

 

Чезна бавно в усойна пясъчна мъгла,

прегърнал с раните си гаснещия свод,

открил орисницата моя- палеща вина-

без Теб да вземам глътките живот!

 

Но сам прекрачвам и невидимия праг-

отвъд реалност при усмивките ти сбрани

в спомени една мечта да следвам пак,

в босоногите утра на Обичта ни…

 

08.05.07.

Прекрасно...
"В босоногите утра на Обичта ни..." -толкова красив израз си съчинил...
:)

Мерси, сладурче!

Не е далече вярата, тя тлее в две сърца,
очаква с нежност въгленът да я разпали...
Мъжът угаснал огън е, жената... е искра!
Ще пламнеш, щом ръката ми те пак погали!

И не е само спомен! С утрото цъфти любов!
Разлиства слънцето забравени милувки...
Докосвам те с усмивка - трепет за живот -
и давам ти да пиеш нежност - моите целувки!
* * *
Поздравче за прекрасния стих, Иво! Усмих* :)

Прекрасно е:))